АБСТАКТ – Правите плъхове известни [OFFICIAL VIDEO]

Второ видео от предстоящия 5-ти солов албум. Повече информация скоро…

Инструментал: Wintendo
Запис/Микс/Мастъринг: АБСТАКТ
Монтаж/Обработка: АБСТАКТ
Оператор: Любомир Захариев
Огромен репект за ВУЛГАР АТАК СОФИЯ!!!
Благодарности на всички замесени!

Текст:
Едни и същи на конвейер никнат, мислят, че пеят
с високо ниво заблудени, не стигнали полилея,
свръхдраматизирани, а публика гледа и блее.
Пра’йте плъхове известни, спрете майка ви д’еба.
Вдъхновение черпя от Генг Стар и Премиера,
колега, липсва ти речник, не знаеш къде да се намериш,
иначе знае ти устата, ама само върху тефтера.
Следвам една мечта и не спрях да гледам напреде,
отне ми време да поставя някои лекета на мястото им
докато фас гори…
Тежкареят с алфа-рими за пари, разврат и интриги,
а видиш ли ги – зарибили осемнайсетгодишни…
За качествените неща при теб ухо липсва като Хоулифийлд,
толкова болна лира, че звъниш на полиция, о, Господи,
а моят римов ъперкът те сгъва на буквата “З”,
надъхан съм и тука ми е хвърлен пъпа,
а копелето ме видя и си обърна гърба,
оставям стъпка, следа, а това е първата кръв.
Абстакта, директ от под земята,
пръскам ти главата, брат, и т’ва е занаята,
ако не си умрял през 2020, ще умреш като те хвана,
а аз родих се ’94 и май там си останах.
Правя, каквото си поискам, да го духа новата мода,
правя, каквото харесвам, щото аз съм си господаря,
всеки трябва да живее с някаква шибана кауза
и нека да съм грешен точно там, където трябва,
но чист ли съм пред себе си, не се прекланям!

Пусни ме, освободи духа ми,
хиляда рими не стигат да чуят гласа ми…. (х4)

Градска агресия накара нас самите да мразим,
злобни времена, наследници на шибани варвари,
де да можеше да го приложим в правилна кауза,
преклонени пред миленуими с ограбени пазви
целим злобно и нагоре, но с хартиени стрелички,
сменяй подхода, заяждат шибаните механизми,
но всичко в хода си, сякаш така е измислено,
приливи и отливи, вълни, емоции и хора,
някои от тях завинаги в ядрото на торса ми,
ни яснота, ни господ, само тайни на космоса,
изгубени като отломки изгаряме мостове,
но сърцето не пита, то животно е,
примитивно и духовно в света прагматичен,
пълен с хора с понятие само за материя,
но опре ли гърба в стената естествено следва истерия
и явно не е важно вярно и било ли е…
Не сте се продали, защото не можете,
ако имаше бизнес в това, досега да са ви шитнали кожите,
едни разчитат на усет, а други – убити от логика,
копелета мислят, че с римите си обръщат полюси,
несигурни пътници никога не пуснали корени
в култура ако щеш, в идея или характер,
ако не пиша, ще се побъркам като изпаднал в кратер,
знам кой съм, пазя своето, вас заля ви вълната.